Да поспорим за поезия!

       Поезията диша с изплезен език! Тя вдъхновява, дава кураж, дори отчайва. Но за това е поезия да предизвиква чувства, нали...?

     Двама поетично настроени приятели спорели на тема стихове.

-Моите са по- хубави от твоите! – казал уверен в правотата си първият с име „Синьо небе“

-Защо мислиш така? –обадил се вторият с нежното име „Любовта е всичко“

-Защото ползвам метафори  в повечето мои стихове, а твоите са безлични...

-Може! –съгласил се вторият. Но поне са много лични...

-Слушай ме да разбереш за какво става дума! –казал „Синьо Небе“ и захванал обясненията си:

Синьо елмазено сандъче,

пали душата ми с любов

отстрани застанало фъстъче,

ме кара да се чувствам нов!!!

Изрецитирал „Синьо небе“ триумфиращо и погледнал в „Любовта е всичко“.

-Това нищо не значи!  Първо чуй моите стихове пък после ще спориш! –обадил се „Любовта е всичко“ и захванал:

Всичко днес е любовта,

която трови ни красиво!

Добре, че близо е и песента,

протяга се към нас, лениво!

-Ха ха! –засмял се „Синьо Небе“ и се защитил с нова строфа хрумнала в момента на езика му:

В синьото елмазено море

плуваше омагьосана русалка.

Омекнаха внезапно колене,

на плажа намерили писалка!...

Този път  се изсмял триумфиращо „Любовта е всичко“.

-Има рима но няма смисъл! –казал след като се успокоил, „Любовта е всичко“.

-Виж ти не разбираш. Коленете са омекнали, моите де защото са намерили писалка...

-И какво от това! Как ще го свържеш с първото?

-Когато намерих писалката, видях  и римите с русалката, бе!... Чакаше ме да напиша стих и го написах!...

-Хубаво! Но чуй това! –решил „Любовта е всичко“ да каже и нещо негово, измислено в момента:

Както всички днеска знаем

любовта наистина е всичко!

Все пак, иска ни се да узнаем,

защо още самотен е Величко!?

-Ще припадна от смях!!! –изцвилил от удоволствие „Синьо Небе“ –Ама, че поезия, достойна за приз... И защо Величко е самотен?

-Не е познал любовта, защото е ерген..

-Ясно, но ми е много смешно...

-Смей се ти! Смей се! –обидил се „Любовта е всичко“ Все пак за това ли се събрахме за да спорим само за работа?

-Вярно! Прав си! Уж щяхме да си прощаваме греховете... Нали в неделя са простени поклади!?!

-Ето на, видя ли! Давай да се чукнем с вино пък после ще говорим за любов и поезия! –казал „Любовта е всичко“ и вдигнал наздравица за всички някога съществували, и  днешните съществуващи поети, които не са спорили в миналото, не спорят и сега в седмицата на прошката.

В.Софин