вторник, 12 март 2019 г.

Отчасти човек!!!

        Наскоро ме нарекоха –„СТИСНАТО КОПЕЛЕ!“
Стиснах зъби до счупване, не издържах и почти разреван обзет от съмнение запитах:
-Ама! Как така, СТИСНАТО КОПЕЛЕ!?! Нима не правя всичко възможно!? Дарявам пари на  нуждаещи се в беда. Не отказвам да давам труда си безплатно на приятели.
Вместо да се омилостивят и ми се извинят, пак ми плюха в лицето При това го казаха с ирония:
-Браво наш човек! Браво! Все пак ние приятелите мислим, че си наистина СТИСНАТО КОПЕЛЕ!
-И защо?
-Ами сети се сам!...
-Нищо не мога да измисля... –проплаках аз, усетил, че приятелите ми не се шегуват и пак ще чуя тяхната безпощадна оценка, която не закъсня, а отново ме мушна в сърцето:
-Ето на... Видя ли, дори не можеш да мислиш, защото си...
Тука взех нещата бързо в своите ръце и ги прекъснах:
-Знам! Чух Ви добре! Хм! СТИСНАТО КОПЕЛЕ!!!
-Добре звучи за теб щом си признаваш... –доволно се засмяха в лицето ми приятелите.
-Да ама аз, не съм сигурен още...
-Е, ние сме напълно сигурни! Кажи ни, колко пъти, когато сутрин идваш на работа си поздравил някого? - ощипаха ме безжалостно приятелите и получиха моят сконфузен отговор:
-Не помня...
-Е... Никого не поздравяваш! На жена ти колко пъти вечер си казал, че я обичаш?
-Не знам! Не съм ги броил!
-Е ние знаем от нея... Николко!
-Нима!?! Нищо не помня...
-Колко удобно за теб. Не мислиш ли? –продължиха да ме дълбаят с нож приятелите.
-Добре де! Кажете ми все пак, защо все пак мислите, че съм СТИСНАТО... Нали знаете!
-Да!Стискаш чувствата си. Хубавите! Не ги показваш... Нито усмивка от теб, нито поздрав, нито дружеско ръкостискане с нас, твоите приятели! Помисли, не си ли СТИСНАТО КОПЕЛЕ, а?
-Хм! Разгледано така, може и да съм... И какво от това?
-Това, че се мислиш за добър човек... А щом се мислиш за такъв, трябва да се раздаваш изцяло, а не само отчасти!...
-Нали Ви черпя в кръчмата? –питам с последна останала надежда, че секирата над главата ми няма да се задвижи пак... Уви!!! Отново ушите ми уловиха обидното:
-СТИСНАТО КОПЕЛЕ! Правиш го само за твое успокоение. Никога не си ни казал наздраве приятели, а само: „Хайде да пием, че работа ни чака!“
Помисли за отношението си!
-Все пак и вие помислите, не Ви ли давам пари назаем, когато сте в нужда?
-Даваш да! Но си СТИСНАТО... –прекъсвам ги:
-Знам КОПЕЛЕ! И защо?
-Защото даваш заема намръщен сякаш те боли зъб...
-Е и какво да се смея ли?
-Поне трябва да си вежлив и загрижен! Сърцето ти, да говори... А твоето е затворено!
-Нима!?! –не се предадох аз, но приятелите ми си казаха думата и решиха да ме накажат.
Спряха да комуникират с мен освен служебно. Отказаха почерпките ми. Не ми се усмихваха любезно при среща, нито пък ме поздравяваха. У дома жената спря да ми приказва и ми посочи мълчаливо, дивана в хола. Всички грубо ме отритнаха. И тогава внезапно ми просветна. Осъзнах, че всички са имали право. Явно бях се превърнал в СТИСНАТО КОПЕЛЕ, мислещо единствено за своя интерес. Почти се разплаках от мисълта, че съм бил толкова глупав и груб в отношенията си с всички познати.
Решително сложих край на тази история. Започнах да се раздавам изцяло като поздравявах непознати хора по пътя си. Винаги се усмихвах, подавах ръка за здрависване. Изведнъж от СТИСНАТО КОПЕЛЕ се превърнах в готин човек. Приятелите ми се отвориха отново за мен. Съпругата на която не забравях да сторя комплимент и да поднеса цвете след връщане от работа също омекна. И с право! Целувките ми и думите всекидневие изречени без спънка: „ОБИЧАМ ТЕ!“, промениха нещата в моя полза.
След сторените жертви от моя страна, почти се бях зарадвал, когато този път вътрешният ми глас Съвестта заговори. Чух:
-Е драги! Все пак въпреки стореното от теб си СТИСНАТО КОПЕЛЕ и си оставаш, ОТЧАСТИ ЧОВЕК...!
Но как така!?! Нима не станах вежлив!?
-Да стана! -отвърна Съвестта ми. –Но от тогава, колко пъти се събира и черпи приятелите си в кръчмата? На колко хора помогна безвъзмездно, парично? Работи ли за някого от състрадание?
Замислих се. Съвестта имаше право. Бях толкова зает да бъда вежлив, че старите предишни мои навици бяха излетели от ума ми. Явно наистина съм ОТЧАСТИ ЧОВЕК и СТИСНАТО КОПЕЛЕ, за което просто няма никакво спасение в тоя объркан за мене живот!!!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар