Книгата, която сама се четеше!

                                                            

           Бях забравил за светлината. Сънят ми спести от подробностите в книгата.

Внезапно отворих очи. Видях нощната лампа да свети. И не само това, защото погледа ми срещна книга, разтворена на масата, която сама се четеше.

Аз бях заспал в началото и, после я видях в края на повествованието. Почти беше успяла да захапе епилогът, когато наруших спокойствието и.

Върнах я в началото и се втренчих в буквите. Те бяха изтрити от четене. Почти не се забелязваха. За момент ми хрумна мисълта, че повествованието и със сигурност трябва да е уникално... Все пак щом беше успяла да се чете сама. Нямаше съмнение, че е интересна.

Какво пък! Реших да и угася лампата, за да и покажа кой от двама ни е по-силен.

За момент всичко се успокои. Усетих, че тъмнината около мен надделява. После изведнъж се появи меко сияние и буквите доскоро почти изтрити от поглед, заблестяха. Книгата отново се беше взела в ръце и започнала да се чете. Явно не можеше да устои на вълнението написано в нея.

Ама, че интерес! Хрумна ми да я затворя. Упорита и свикнала на не подчинение, книгата дали беше интересна или пък се правеше на такава, продължи да се чете самостоятелно.

Постоянно виждах как от нея струят флуиди от светлина...

Напредваше! Със сигурност повествованието я увличаше безпрекословно напред към развръзката. Заприлича ми, на спортистка, която се стреми към финала за първо място и медал.

Книгата, всъщност беше роман, на когото бях в началото. Не знаех нищо за него. Само подозирах, че е много интересен. Готин, пълен с чувства изглеждаше, защото все пак се четеше сам. За момент се запитах дали  ще разкаже после историята си. Не само на мен, а и на други хора.

Хм! Щом пък е толкова упорита книгата, романа де, нека се чете! Разтворих с вълнение страниците и, после я върнах отново към началото.

Неусетно съм заспал. В просъница дочух петелът на комшията да пее. Съмваше.

Отворих очи и какво видях!?!

Книгата, която бях оставил на масата отворена да се чете лежеше съвсем затворена. А и сиянието, което струеше на флуиди от нея го нямаше. Отстрани до нея догоряла напълно, стопила се от напрежението на повествованието, личеше остатъкът от свещта.

Виж ти! Пък аз си мислех, че книгата сама се чете...

А може би, вече се е прочела докрай. Стигнала е финала, взела е медала за първо място и се е затворила сама.

Кой я знаеше? Книга някаква... Роман!

Дали наистина е толкава интересен? Още не знаех това. Само подозирах...

Внезапно мисълта ми се пробужда изцяло. Снощи изобщо не бях чел от книгата. Имах такова намерение, когато запалих нова и съвсем цяла, свещта, която намерих сутринта стопена.  Явно не съм успял и ред да прочета. Изморен бях заспал дълбоко преди да я разтворя и потъна в историята и. Всичко, което бях усетил и преживял се оказваше сън.

Да сън! Но все пак ме загриза съмнението отново. Щом като свещта е догоряла докрай изцяло, може би някъде там в царството на приказките книгата действително е успяла да се прочете сама... Край, който за мен оставаше все още неизвестен. Пълна загадка, защото не бях успял и ред да прочета.

Може би, довечера, когато се върна от работа ще я почна... Може би,! Да!!! Уви! Не!Книгата се оказа взета от градската библиотека. Срокът и на връщане изтекъл. Когато се върнах от работа съпругата ми вече беше успяла да я върне.

Избягал, но не позорно от мен, романът беше отишъл на гости при друг читател на когото да прави компания. И естествено да му разкаже изцяло историята си. На една самотна книга необикновена с това, че можеше се чете сама...

В.Софин