Веднъж на Гюро
му се наложило да стане много рано за работа. Кисел, недоспал срещнал съселянин
на пътя:
-Добро утро! –поздравил го с усмивка съселянинът.
Ехото чуло поздрава и отвърнало:
„Добро утро...! Добро утро...!“
Гюро присвил недоброжелателно очи и като се изплюл на пътя
изръмжал сякаш го боляло гърлото:
-Оно ако наистина
беше добро, Гюро още щеше да спи дома. А ако пък беше още по-добро, сега
щях да съм у кръчмата на Весо и да допивам последната, за нощта ракия...
А виж ме! Тръгнал съм за работа...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар