Ако не бяха толкова добри колегите да ме подсетят, че утре
имам рожден ден, никога не бих ги черпил!
Ако не бяха толкова учтиви колегите да ме светнат, че
работното време е изтекло, никога не бих си тръгнал от цеха!
Ако не беше толкова мила жената сутрин да ме буди, никога не
бих се сетил, че трябва да ходя на работа!
Ако шефът не ме подсети със задачите за деня, никога не бих
ги почнал самостоятелно!
Ако любовницата ми не звънне предварително, никога не бих се
сетил да и донеса нещо на срещата!
Ако телефонните услуги не тревожеха джиесема ми с есемеси,
никога не бих загрял, че трябва да си плащам и сметките.
Ако политиците, които управляват устремно страната, не ме
усмихваха сутрин рано от новините, не бих проумял, че са толкова и безнадеждно
прости.
Ако животът не ме лъжеше целодневно, никога не бих проумял,
че съм излъган още от раждане!
Ако българите не бяха толкова добри да ме светнат, че трябва
да се разхвърля боклукът не само по градове и села, никога не бих се сетил, че
това може да се прави и на воля сред Природата по време на пикник! И не само на
него!!!
Ако не бях така учтиво заобиколен от всекидневни лъжи
пръскани около мен, бих повярвал, че живея на Луната!
Ако не беше тъй мила свободата да ме светне, че съм гладен
за нея, никога не бих повярвал, че е непостижима!
Хиляди „Ако!“, ако не бяха толкова добри да ме подсетят за
делата по Земята, щях да забравя, че съм тук още, дишам и се смея!!!
Ако животът не ме усмихваше всеки ден, бих абдикирал от него
в посока към Слънцето!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар