В Ливадово през зимата

    В наше село Ливадово, ако не знаете пада доста сняг през зимата. Хубаво! Но, техника за почистване няма. Всеки върти скованата от шперплат лопата и сам се забавлява.

    В една такава януарска, ранна утрин Гюро чистел двора си. Снегът ловко прехвърлял през оградата при съседа Насо. Толкова се унесъл в свои размишления, че не видял, кога е излязъл отвън комшията. Следващата бърза лопата сняг била за него.

-Е хей! Гюро внимавай бе, ще ме засипеш! –изревал кански Насо, когато почувствал студените снежинки във врата си.

-А! Извинявай! Ти ли си? Вместо да ми плачеш тука, кажи поне едно добро утро! –отвърнал Гюро и продължил да действа без усилие и напрежение лопатата за сняг.

-Че, какво му е доброто на утрото Гюро... Гледам те как прехвърляш снега в моя двор. Това не е никак честно!!!

-А да не би да е честно, че времето е решило да трупа сняг само в моя двор Насо! Нека има и у твоя... Дебел снег, казват хората, дебел комат!!! –усмихнал се Гюро и не спрял и за миг да прехвърля снежинки с лопатата в двора на комшията.

-Ама ти, ми затрупа пътеката бе! Как ще изляза сега!?

-Нема да излизаш бе Насо! Стой си вътре до печката. Без това е студено отвънка.

-Нали трябва да ходя на работа! –проплакал Насо.

-Ще си вземеш болнични! –отсякъл Гюро без да му мигне окото.

-А що ти, не си вземеш болнични, а мене караш?

-А-а! Не! Не може! Гюро има бизнес среща у градо и трябва да работи!

Намръщил се Насо, па и взел и той да прави пътечка в снега.

Гюро достигнал пред вратата, отворил я да почисти пред нея и изведнъж очите му съзрели паркирала кола пред гаража му. Кръвта веднага нахлула с тътен в главата му а устата бликнала обидни думи:

-Чия е тая кола!? Верицата и!!! Ей сега на момента и спуквам гумите!!! –разлютил се не на шега Гюро.

Насо се подсмихнал в предвид положението на съседа и го предупредил:

-Недей!!! Това да знаеш, е колата на кмето! Зет му дошел снощи и паркирал в гаража му, а той пред твоя...

-И какво от това, че е кмет... Сега ще му порна /резна/ гумите... И четрите, да знаеш!!!

-Недей бе, Гюро!!! Помисли си за облагите...-опитал се да спре устрема на съседа, Насо.

-Не помниш ли? Лятос кмето обеща нов водопровод, канал и да асфалтира улиците на Ливадово.... Даже и газ, казват нашенци щял да вкара...

-Хм! Това не му дава повод да се разпорежда пред гаража ми...

-Дава му! И още как!! Защото отвънка тротоаро е общинско место, което се плаща! Такса, която ние не даваме за благо състоянието на Ливадово. И оти все нямаме пари! Пусти да останат дано!! –проклел финикийските знаци Насо и продължил да прави пътечка, колкото да излезе на улицата.

През това време Гюро,промърморил, промърморил , проклел не само селото, но благословил и кмета. Пък после хукнал да хване автобуса за града, че и той както се знае не чака и минута в повече. Все пак американците са го казали“ Всичко е пари“, а Гюро именно се нуждаел неимоверно много от тях!

В.Софин