Колко любови има

         Като се замисли човек има толкова вида любов, толкова съдби, че не можем да ги проумеем понякога всички.

    Най-близо до сърцето, най-мила е майчината, защото майката обича цял живот. Забележете цял, а не за малко и бягай, къш /бягай!/.

    Завчера, чета за  куче, забележете бездомник търсещ щастие в контейнер за боклук. В усърдието си вместо хляб, намира изхвърлено новородено скимтящо от глад бебе. Без да мисли, а може би е мислело, че е човек, решава да помогне. Спасява го като го занася със зъби до най-близката къща. Тази любов прилича на майчината, защото е всеотдайна.

    Наскоро срещам приятел. Сядаме в първото заведение пред нас на раздумка и чаша бира. Питам го какво прави, а той ме шокира с думите:

-Влюбен съм!!!

-Хубаво! В жена ти или забежка!? –питам го.

-Хм! Не! Зарязах я! Мисля си за истинската любов, друже... Най-после я срещнах!...

Червейчето на любопитството ме зачовърка и не издържах:

-И коя е тя?

-Не коя, а той...!

Занемявам преди да съм казал нещо въпреки поетия въздух в заведението, където отдавна не се пуши. Все пак намирам сили да промълвя:

-Той? Нима? От кога?

-Ти не разбираш нищо от истинската любов... –обижда се приятелят ми и като оставя недопита бирата си и без да си вземе сбогом с мен напуска демонстративно бирарията.

След известно време пак го срещам на пътя. Правя се, не го виждам, но той обаче припва към мене и ме кани на кафе. Тръгвам с него против волята си. Докато пием и споделяме от части живота си, забелязвам, че ме оглежда похотливо:

-Ти какво бе!?- питам го. -Защо ме зяпаш?

Отговора му, ме шокира:

- Чудя се! Все повече те харесвам... Какво ще кажеш да опитаме заедно...?

-Заедно!? –засяда не допито в гърлото ми кафето. Скачам опарен, не от блъснатата чаша с питието, а от думите на приятеля ми. Хуквам навън но ме настигат думите му:

-Чакай бе? Не бягай ще се разберем...

-Едва ли! –мисля си. То църковните правила не съм ги измислил аз. Там пише кой в кого, да се влюби и защо!!!

Ами представете си, осиновено дете. Родителите мъже. В училище децата наистина са любопитни, но и много жестоки. Като разберат питам Ви, какво ще стане? Подигравките ще завалят и колкото и да сменя училището с друго, славата на двамата родители ще го настигне...

Неминуемо дори ще го изпревари.

Така, че нещата от живота не може да са само леви или десни. Трябва да са право линейни. Сиреч, както Господ го е определил. Момче с момиче, а може и момиче с момче, нали! За да има, не само поколение, но и бъдеще за децата, които да не израстват обидени от днешната "умна" действителност.

Любовта трябва да я има, но не бива да е жестока спрямо някой, който да носи последствията и от родителите си.

В. Софин