Гюро видял, че Насо
нещо се суети в двора си и го попитал:
-Кво се звериш бе! Търколи ли погачето? Или си забравил, че
днеска е Благовещение!?
-Не съм забравил, но когато го търколих, ей там от високото
на „Ридо“, влезе през твоята врата... И то, щото беше отворена...
-И какво? Сега си искаш погачето?
-И да го искам го нема, вече!
-Оти!
-Щото Гюро, пак беше
забравил да нахраниш кучето си и то го изяде.
-Е па я що съм виновен бе Насо! Било е гладно, горкото...
-А вратата?
-Що за нея?
-Беше отворена...
-Я да не се крием като тебе Насо зад дуваро... Нали имам
куче! То пази кой влиза и кой излиза... Да не съм молил погачето ти, да скача у
моя двор... Да е скокнало у твоя... Сега щеше да ядеш, а не да скимтиш като
недохранен вечно, гладен пес!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар