понеделник, 1 януари 2018 г.

Нещастен човек!

      Чувствам се нещастен.... какво говоря? Направо съм убит! Пари!!! Огън да ги гори! Аз ги мразя, те ме ухажват! Харча ги безразборно като целта ми е, да ги махна от себе си. Но те „Гадинките“, вместо да се гътнат, продължават да се увеличават. Взимам вестник с промоция билет. Печеля! Да ама не я искам печалбата. Натъпкват ми я насила в кесията. Опитвам да се усмихна на красива жена. Не става. Но като надушат пълната  кесия не мога да се отърва.  Е защо ми е? Та аз искам истинска любов. Изкуствени колкото щеш. Силиконови, надути и с чорапогащи, обути! Виждам даже, че усмивката на президента към нацията е фалшива. Тогава? Отчаян седя на тротоара мислейки се за клошар. Хвърлил съм шапката си с широка дълбока периферия долу пред мен. И тъкмо да отроня честно истинските си сълзи от гняв срещу парите и няколко, преминаващи хора, усетили душевното ми неразположение вземат че, хвърлят пари. Шапката се напълва и аз я дарявам на първия грешник, който видя гол. Стои пред контейнера нещастник и бърка, търсейки щастие... Давам му го!
    Хвърлям при печеленото за него,едва дишащия отровната смрад на боклука.
   Да не би да съм влюбен в парите бе? Мразя бизнеса, но той ми идва отръки. С каквото и да се захвана все пари, пари и няма капка чист въздух в тях. Задушавам се. Доли заплахи почнах да получих по телефона си. Не трябвало да давам лепта на бедни. Та парите нали са мои!? Чудя се. Да но така съм бил нарушавал статуквото на богатите.
  Е, аз не искам да съм с пари. Не желая ей Богу! Но те пущините ме ухажват. Аз ги харча, те се връщат при мен. Доброволно се пързалят в джоба ми и го късат. Но не изпадат. Стоят в тъмното и си мислят, как още да ме притеснят. Подарявам ги но те пак скачат в джоба ми! Лепкави и неприятни! Паля ги, но те оцеляват. Изскачат със застраховката, която предвидливо съпругата ми е направила. И е хитруша гадината...! Изкара ме невменяем. Не съм могъл да управлявам империята си. Бил съм откачил. Болен съм бил за усмирителна ризница. Аз , който на мравката правя път. В усмирителна ризница и на  опиати и се иска...!
 Тия по-луди от мене, повярваха. Дотърчаха и ме мушнаха в усмирителна риза. Аз който съм толкова скромен! Аз, който обичам живота! Пъхнаха ме в лудница. За всички мои нещастия бяха виновни, парите.  Алчността към тях уби чувството на любов у хората. Пари за колата, пари за жената, пари за данъци, за къщата, любовницата и за... гроба! Да но точно за него понякога, няма.  Трябват авоари за установяване на смъртта и акт. Трябват за ковчег и не на последно място, пари за копаене. Двата изкопани без чувства метра и те, трябва да се платят. Печалбата е, че няма как да установите нещастието на хората които вършат нещата станали след вас. А животът продължава да омайва.
    Нещастник! Ей на това съм аз. Излязох в позволен, отпуск от лудницата. Надрусан с успокояваща дрога.  Представяте ли си. Но излязох, не за друго, а защото бях скрил в чорапа си печеливш билет. Билет , който ми купи свободата. Въпреки това не ги обичам парите! Топят се в джоба ми , а се мътят бръмбари в главата ми. Мътят я! Може и да измътят нещо, но какво?     Политиката съм я загърбил, нещастието на земята не ме вълнува. Интересува ме кога хората ще прогледнат.. Ще видят и усетят подушили гнилото в живата наложен от парите... Алчност! И за какво! Гледам в небето и не я виждам. Взирам се в цветята и там я няма. Гледам никнала пшеницата, и там липсва... Тогава остава човека.  Взирам се в чертите му и не ги разпознавам. Превърнал се е в оцеляващо,  животно. Само пари са му в главата. Друго не го интересува. И защо ли? Промиване на мозъци, бомби, нещастия, тероризъм... И за какво иде реч? Пак за пари! Като, че ли всички отровни нишки са пуснали те... Парите! Многото, които раждат нещастника в мен. Пък аз бих искал да съм просто човек! Човек който обича не само другите хора, човек който люби природата, красотата на залеза, изгрева и любовта без която не може.... Не трябва онзи малък, незабележим човек да страда заради грешките на алчните. Не бива защото обича и не може да мрази живота...!
  Бомби пак ще има, алчност също. Защото както сомът в реката се лови на червей така и обикновения и необразован човек се хваща за парите, които дори и да напълнят стомаха му с храна, едва ли ще му донесат щастието за което бленува. А то е единствено в любовта към природата и сливането на човека към мира и създаването на един свят в който няма омраза, но няма и пари...!
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар