Не мога без нея!

     Все още не знам, защо я обичам. Обаче се оказва, че изобщо не мога да си представя живота без нея. Чувствам се уплашен, когато е далече от мен. Страдам  без нея на работа. Дали пък не съм влюбен? Опитвам се да овладея чувствата си. Вдълбочен в работа, забравям за нея. Въпреки честото ми пренебрежение , тя пък, не забравя да ме посрещне на вратата. При това го прави, спонтанно с изненада. Още не смъкнал обувките си, чувам протяжен, нейният зов. Вика ме! Не заповядва ми, да откликна веднага. Не търпи, закъснения. Готова е, да ме накаже, ако се забавя. Бързам. От вълнение, дори чорапите ми се чувстват, изпотени. Отварям вратата. Гледам. Пред моя замъглен от умора, взор се материализира любимата ми котка, която всяка вечер ме посреща, не с усмивката си, а с гладното си мяукане и острите си добре наточени нокти, на които няма как да не откликна с леко смръщване на вежди или с неизменното  изохкване от моя страна.

В.СОФИН