Не я обичам! Не я харесвам! Но не знам защо не я и мразя.
Идва често пъти не подготвена. Жили сърцето, отслабва краката и кара главата да
бръмчи от чувства. Не и стига това, обаче мушва се в бъбреците, изтегля
непозволено ушите и се хили насреща ми. Толкова безсърдечие има в нея. И всичко
прави с ехидна усмивка. Гъделичка нервите на шефа, удря в сърцето няколко
приятели и вместо благодарност за усърдието ми да мълча, разтваря непочтително и моята уста с думите:
-Какво интригата ли? Какво толкова, всеки я ползва, всеки я
прави!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар