Всеки повече или по-малко гълта боб! Но е важното, колко
поглъща! Интелигентно с малка скромна глътка или пък без насита.
Така е и с книгите.
Някои предпочитат красивите любовни стихове сгряващи сърцето. Други хапват
вдъхновено романи от историята. А има и такива, които закусват с вицове. Мисля
си и за тези хора, пиещи мисли от велики автори. Всеки взема, каквото може.
Казвам взема, а не краде, защото все пак интелигентният човек, обича да се храни
с букви. Някои влизат бавно, други по-нахални разбиват представата му за
времето и пространството. Но най-любопитни, налитащи с юмруци в стомаха,
любовните, са склонни да разкажат пикантни истории от които, на не изпиталият
истинска тръпка, човек му става толкова горещо, че отскача до хладилника, вади
недопита бутилка уиски, пуска ледче и си капва, точно петдесет грама. После
сякаш уловил нишката на времето ползва интелигентна глътка, докато съдържанието
се изпари изцяло и останат пред него в книгата, единствено написаните с чувство
думи на влюбените: „Обичам те!“
И сякаш другото няма
значение... Чашката с уискито е изпита, докрай и без остатък. Ползвана е
интелигентна глътка, която е казала всичко...!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар