Крачката между Социализъма и Капитализъма...

                                            

    Разликата между въздуха и насилственото вкарване на нещо, което не е кислород?!

-Преди в заклейменото и набедено време, малко хора имаха достъп до всички блага.

-Днес в одухотвореното, демократично общество всички имат достъп, но не и пари за да осъществят, намеренията си за по-добър живот.

-И преди се крадеше...! Но не и в такива размери и то под масата с приватизацията.

-Имаше недоволни! И днес ги има, при това са много повече от преди.

-Не липсваха и болни. Днес, уви! Толкова са много, че пари няма за изцеление.

-Лекарствата бяха достъпни за всички! Днес ако липсват пари, то значи, липсва и изцеление. Дарението, което ни прави човеци, не е достъпно за всички и не дава нужните решения за по-добро здраве.

-Хуманност някаква все пак имаше...! Днес няма, такава. Или ако все пак съществува задъхващо смазана почти, тя се превръща в непостижима химера за всички страдащи.

-Разказваха се вицове под сурдинка. Не на висок глас и не на всеки. Въпреки това достигаше до мнозинството уши, които я приемаха с усмивка. Днес има толкова много нови вицове, които звучат „обидени“ от мръсния въздух, който незаслужено дишаме всички. Без разлика на пол и богатство. Което означава едно, че все повече се отдалечаваме един от други.

-Когато преди липсваха за мнозинството жилища и коли, съществуваха опашките. Често там се чуваха политически вицове, които осмиваха атмосферата наложена от една партия. Днес толкова партии! Толкова клубове! Толкова разпилени мечти и не осъществени идеи...! А въздухът един, отровен за всички...!

Днес „ЕКОНТ“ и други като нея фирми също правят опашки. Някои са за пари, за лекарства, мечти, предмети... Оцеляване на предела!!! Всеки диша своята болка!

Слушам изказвания за комунизъм, който никога не е съществувал. Или е живял и живее в главите размътени на хора, които просто искат доброто на всички.

Какво знаем обаче?

 Разликата между национал- социализма и социализма е само крачка... Не повече!

Затворите, а не аз го казвам. Хитлер също имаше думата си с концлагерите. Уви! Каквото и да кажем и споделим винаги ще бъде малко.

Знам! Много от вас ще се опитат да ме опровергаят. Не споря с никого. Просто изказвам мнение. Може и неправилно, но си е мое.

Едно трябва да знаете, обаче. Времето единствено знае каква е истината. То ще оцени написаното, казаното под сурдинка или не, бликнало озъбено срещу едно общество, което днес мисли само за пари. Нима това са чувствата, които най-силно ни владеят? Може би?! Защото ми писна от измисленото тото, което дава фалшиви надежди. Писна ми от лъжите за по-добър живот. Писна ми от измамите вирещи, безнаказано у нас! Справедливост! Хубава дума, която липсва у нас. За съжаление.

Стигам до убеждението, че не сме намерили още правилното, решение. Без пристрастно времето ще го вземе, някога. Истината е, че ние хората все още търсим себе си?! Защо все пак сме на белия свят? Дали за наше, благо, за настроението на всички, или пък за да оцелеем, да бъдем заедно, като приятели, които въпреки различията си градят бъдеще за децата си, а не мизерия за майката Земя, заслужаваща, справедлив живот?

В.СОФИН