петък, 19 януари 2018 г.

Развих се...!

                                                                                
        Позволих си, да се развия. Какви ги дрънкам?!
Направо обзет от скука се разлистих! Напъпих, пуснах филизи и се усмихнах на Слънцето, което играеше и продължава да танцува в мислите ми.
  Вече съм истинско дърво. Или може би, клон удобен за сядане?! С аромат на напъпила пролет или прецъфтяла падаща есен, клоняща към заник.
 А като се замисля за чепатия си чворест, характер. Със сигурност драскам всеки докоснал ме с нещо. Чувствам се като недоволен котарак вечно мъркащ и търсещ ,мляко за сучене.  Виждам как от моето  грубо отношение кръвта на удобния, неудобен се стича в праха в опит да стори нещо против мен.
Усещам обаче, че и от моята капе долу и мие прашните камъни на времето.
Но нима това е важно? Къде е то, истинското, неповторимото и усмихващо живота ми? В моя живот!
  Развих се...! Като бурен, като роза ароматна изникнах, бодящ, едновременно. Дразнех и дразня тънка, кожата!
Уви не! Развих чувствата, които днес бликат на воля от гърдите ми, където се крие скромно сърцето... Моето!
 Често идват, горещи вълни. Някои съвсем смирено кацат, подчинени на волята на властни хора, не търпящи възражение. Да но, идват и другите, бурни изтикани напред от силната воля на Времето, което не търпи неправдата. То не иска ниско наведените главици, не желае смирени, робите бъркащи в кофите за боклук. Може би Времето иска като мен само едно, справедливост. Хубава дума! Отлична дори! Но не и често се  използва за да се чуе истината.
  За това и аз дрънкам. Но не на китара. Не пея. Не рисувам. Дори не мога да рецитирам правилно стиховете за любов и справедливост. Въпреки това, все пак имам нещо! Или може би нищо?!
Стиснал в ръце, перо се мъча да драскам справедливост. За това съм пуснал филизи, които бодат, за това и пиша... Както бе казал някога Никола Вапцаров. „За тях за бъдещите хора, които храбро ще поемат поста ни...!“ За тях и за справедливостта, която уви днес липсва в много сфери на обърканото ни едва проходило, демократично общество.
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар