"Въшките"!

„ВЪШКИТЕ“

Не ме харесват...!

Но вечно гладни -

„въшки“, искат да ме сресват!

Не ме обичат...!

Думите си в гняв,

навъсени, безсмислено изричат!

Не ме преглъщат...!

С неволи често,

мили, ме прегръщат!

Въпреки това...

Вечно ненаситно гладни,

все при мен се връщат!

Не ме почитат...!

Може би защото считат,

че в банката, ще се отчитат!

Измислени парите предпочитат,

да убиват с пипала душата!

Освободени „въшките“ се стичат -

пълзят, превземайки Земята!

В.СОФИН