Алкохолна почивка

       Цяла година Онуфрий чака! Вълнува се!  Изтръпваше при мисълта за нея. Толкова много му се пиеше, а годината все не свършваше. Когато най-после реши да дойде Коледа Онуфрий почти бе забравил, какво е здраво пиене.

„Най-после заслужена почивка!“ –мислеше си той удавяйки се в спирт.

„Всички чужденци правят алкохолен туризъм, а Онуфрий, почивка! Съвсем друго, дори справедливо звучи.“ -продължи с мисленето той.

  Езикът е в правото си да бъде вързан на фльонга още на Бъдни вечер с греяна домашна ракия. Докато Онуфрий унищожаваше запасите от баницата със зеле и мигаше на къси светлини, не усети кога дойде утринта и редът на чаят с ром. Ръцете му уловили бутилката за да не трепери от вълнението на Коледа без болезнено, наляха порядъчна порция, за закуска.

Едва преглътнал бе Онуфрий, когато някаква болка се обади в коленете. Без да иска той, разля от чашата с безценната отвара, приготвена специално от него за алкохолната годишна почивка. Дебелият килим в хола приветства почти разплакан решението на Онуфрий да полегне на него смекчавайки болката му.

„Коледа е!“ –бръмна муха в главата му и той побърза да се надигне пъхтейки усилено. Приготвена от вчера пуйката, го чакаше с надежда да бъде сготвена. С непривична гримаса за него, най-после успя да я намести в печката. Докато чакаше, да се изпече мръвката, посегна към новото шише.

-Хм! –изсумтя той.

-Това е уиски, но нима има значение! Всичко отива на едно място. Смес, но каква... Динамит за червата и удар за главата... Да забравиш...! Да простиш...! И да имаш сили да преглътнеш старата година за да изгрее хоризонтът в новата... Иначе, как? –говореше си сам старият ерген докато поглъщаше поредната си доза заслужена, алкохолна почивка.

  „Все пак да чакаш краят на годината е почти трудно. Да не пиеш още по... Чужденците в България с техния алкохолен туризъм, прекаляват. Лигавят само пиенето. После скачат вдъхновени от терасите на хотелите. Така става, когато дрогата пробие ума и той остане без мисъл...“

Така мислеше Онуфрий наливайки си следваща порция, заслужена почивка.

 Все пак навреме успя да измъкне пуйката и да я сложи за обяд на масата, която съвсем трезво я прие без да се сърди от тежестта и, достойна за крал. Онуфрий един път в годината си позволяваше такова излишество.

-Един път се живее! Един път се мре! Но не всеки ден се пие! –мислеше той и вдигна наздравица за Коледа. Това му бе подаръка. Алкохолната почивка.

  Непослушни ръцете му опитаха да нарежат пуйката. Ножът го предаде. Изплъзна се „мазната гадина“ и тупна на килима, който щастливо се облажи. Все пак Коледата бе за всички.

 Тъкмо се наведе Онуфрий за да подчини ножа, когато кръстът го предаде. Залитна. Падна, но веднага стана стиснал здраво не послушният нож в ръка. Този път успя. Отряза парче, вдигна нова чаша, този път с вино, отпи и най-после преглътна мезето. Защото пуйката за него бе мезе, а не храна за обяд. Посегна да улови голямата маслинка в чинията си. Непослушна тя изскочи и се търкулна по-мазния килим.

„Ама, че гадина!“ –изсумтя Онуфрий. „Всички днес у дома, сякаш са се наговорили да ме дразнят.“

   Посегна да набучи парче краставица от салатата в чинията, но и то избяга.

И вилицата го подведе.Изплъзна се и подгони маслинката, на пода.

-Какво пък! Нали имам ръце! –усмихна се Онуфрий и без колебание започна да действа с тях. Хапваше пийваше, късаше от пуйката, доволен, че не му се налага да става повече.

-Ех почивка! Почивка! –възкликна щастлив Онуфрий, забравил за момент утрешният ден, предлагащ му нова порция работа, а не почивка.

  Идилията, алкохолна свърши. Краят дойде, уви!

Коледа приключи, а годината не. Но и почивката избяга...

„Догодина пак! Ако е рекъл Господ!“ –замислен Онуфрий заспа с тази мисъл на масата.

А утре... Утре, какво?

Пак на работа! Без почивка, чак до следващата Коледа!!! Наздраве!

В.СОФИН