Какво ли не сторих...! Кръстих се! На колене падах! Рушвет давах!
Дори си позволих освен пари и уиски да предложа. Уви! Това изобщо не реши
проблема. Само влоши положението. Шефът само ме погледна под вежди строго и
като смъкна очилата си отвори уста и блъвна! Направо ме клъвна с думата:
-Не!
И с това се изчерпа речникът му за комуникация с мен.
Под ходих с любезно отношение, милвайки ушите на шефа с
похвали. Не помогна.
След прекалено дълги дебати и пререкания, опитах с писмено
обяснение.
Това почти реши проблема но шефът извади скрити подводните си камъни:
-Виж се бе! Забравил си, най-важното! Погледни!
Погледнах написаното от мен и вдигнах неразбиращо
рамене с учудване. Затова реших да
рискувам с поредното си питане, изнервяйки шефското тяло докрай:
-Какво? –изплюх фразата направо в лицето му.
-Как какво бе! –ядоса се шефът не на шега и добави:
-Най-отгоре на листа е трябвало да напишеш нещо...!
-И кое е това нещо шефе, ако смея да попитам? –изплюх камъчето
заседнало напреки, гърлото ми.
Неочаквано силно ушите ми продъни, изплюта почти с ярост от устата
на шефа, думата:
-Молба! Кретен такъв! Иначе няма решение за проблема ти.
Почувствах се
унизен, но донякъде и вдъхновен за нова борба. Драснах набързо думата, „МОЛБА“
най-отгоре и напуснах веднага работа след подписа на шефа, устремявайки се към
нови върхове.
Чистач на тоалетна взета под наем, от моя милост. Все пак, нали
затова напуснах. Личен бизнес! Петдесет стотинки на сеанс. Независимо колко миришат, все пак парите си заслужават свободата ми!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар