Затвориха думите! Забраниха ги! Не всички хм, естествено. Но...! Най-важните, бяха озаптени, успешно. С окови, накичени, като заточеници...!
Лична мисъл, полет на духа, свобода и иронична усмивка, бяха забранени. Сякаш бяха цинизми, които смущаваха задремалия живот у хората.
Въпреки адекватните мерки на власт имащите все се намираха личности, които употребяваха именно, неудобни думи.
Да но , всичко бе напразно.
Затворът бил затвор!
-А правото?
-Правото ли?!
То трябвало да духа горещата супа за деня измислена от удобен закон.
-А мислещите братя?
-За тях има манастири. Да вървят и се молят. С молбите си към Бога дано стигнат до мисълта, че свобода няма. Докато човек диша, се надява. Но не винаги вдява, че му се забранява да освобождава думите си от устата.
Някои са прави! Другите са още повече, защото ползват финикийски знаци.
- А думите? Те нямат право на собствена изява! За това и трябва да се държат заключени с вериги, забранени във вестници, книги, но не и в устни вицове, където всеки се усмихва, но не всеки смее да коментира: Свобода!!!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар