Не я търся! Мразя я! Дори я презирам до
някъде. Упорита, тя все се пъха в мислите ми. Идва в спомените, трие ги, после
скача надолу по-тялото ми и го спъва. Въпреки усилията ми, да се справя с нея, чувствам се безнадеждно предаден.
Опитвам да се усмихна на воля, сред Природата. Не ми се получава особено. Все
пак глътка свеж, въздух. Пробвам да се скрия в тоалетната. И там ме намира.
Крия се по-време на работа в кабинета си. Идва внезапно и там и ме приспива.
Пускам телевизора с цел да си почина от нея. Не ми се получава. Боде очите ми и
ги затваря, тъкмо когато са свършили рекламите. Излизам на двора зяпнал. Докато
се усетя ме хваща под ръка и ме изпомпва докрай. Чувствам се безсилен да се
справя с проблема. Изход няма! Или може би има? Явно е необходимо да се науча,
да не я уважавам. Все пак след като я мразя, значи се оказва, че дори я
презирам. Тогава? Нямам избор! УМОРАТА идва, когато си иска и си отива, когато
пожелае!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар