Трета глава: Какво видяха учудени очите ми, когато посредством тялото ми
влязоха в спално, приличащо на голям обор за коне и какво произлезе от всичко
това...
Оказа се,че
казармата беше създадена, не за наше забавление, а да се научим на дисциплина, придобивайки, военни умения. Но така също и по-опитните /хитрите/, да усвоят начина на скатаване от не приятности
създадени тогава от началството. Така от скромни момчета, казармата трябваше да
направи от нас мъже годни да устоят на ударите, които поднасяше всекидневно
съдбата.
Почти веднага върху
крехките ни несвикнали с несгоди рамене, бе приложена с доста вещо умение
строга програма.
Строени, мирно на
плаца, поети от командирите на отделения, които бяха от стария кадър с нашивки
ние, новобранци те слушахме командите и тръпнехме. Пиявиците на раменете на
по-старите ни другари показваха, кой от тях е определен да строява в подчинение
безпрекословно, младите наши, тела.
Времето макар и
октомврийско беше хубаво и даваше шанс да научим строевите команди. Започнахме
да учим и клетвата наизуст. Това означаваше да поемем отговорност пред милата
ни родина България. За моите бедни крака под топлото все още октомврийско
слънце беше назначен ефрейтор, който трябваше да ги научи на обноски. Да
маршируват под команда и се подчиняват на заповед.
След като устата свободна от нервна пяна почти изрева думите: „Ходом Марш!“-
редицата новобранци заедно с моя милост пое напред с маршова стъпка.
Едва тръгнали, чухме: „Стой!“ – и веднага се заковахме на
място. Когато обаче ефрейтор Гочев подаде команда: „На ляво!“ – някои от нас
без да се замислят завиха вдясно.
Ядосана устата на ефрейтор Гочев изплю на плаца думата: „Стой!“ и ние
бяхме почти на път да се строполим на твърдия асфалт, който изгаряше от жега
под нашите стъпки.
-Какво правите бе? –обърна се ефрейтор Гочев към нашето
нестройно колективно новобранско тяло.
-Вие нещастници такива, не знаете ли кое е ляво и кое дясно? –продължи
той ядосан да ни стреля с вежди, докато ние съвсем притихнали не смеехме да
вземем, глътка въздух.
Изкомандвайки се сам, ефрейтор Гочев като добър учител,
обясни посоките. Въпреки това ни беше нужно още време за да ги научим. Пък и не
свикнали с такава бурна обстановка изложени на строги лишения, новобранските
ни нозе не само, че се измориха, но и започнаха да поддават Когато най-после
изтекоха двата часа, строева подготовка, която ни се стори тогава поне цели
пет, аз и другарите ми по-съдба се втурнахме към чешмите за глътка вода. Те с готовност се отзоваха на молбите ни и много скоро охладихме жаждата си.
Вечерята премина също като обяда. Съвсем изморени нашите
войнишки уста едва отхапваха от хляба, а чорбата с боб остана почти
недокосната.
Въпреки това на вечерната проверка, преди да чуем химна на
страната - „Мила родино“, повечето от нас отривисто и доста силно при запитване
на името, отговориха с исканото - „АЗ!“.
След като бяхме освободени, всички се втурнахме към леглата
си със скърцащите жалостиво пружини. Сгънати надве на три до нас на шкафчетата
вече дремеха войнишките ни дрехи. Леглата бяха готови след измиването на
краката и зъбите да поемат товара на изморените от строева подготовка наши тела.
Съвсем скоро тогава прозвучаха първите мили акорди на някои от нас способни от към
талант за хъркане. Завидях им. Тези вече спяха и сънуваха, че се намират у дома си
или при приятелките... Пък аз... Аз се
размечтах и неусетно съм заспал от умора.
Рано сутринта
точно в пет часа на всички ни ушите бяха осведомени от тръбача на поделението,
че е време за ставане и физзарядка. За да не ни наложат наказания още от начало,
бързо се облякохме и много скоро бяхме строени на плаца, готови за неизбежния
сблъсък с новите казармени порядки.
Край
Четвърта глава:Как протече първото изтезание по-физзарядка и
какво се случи веднага след закуската в шест и половина часа, сутринта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар