Влачех се! Без
сили, мъкнех се! Въпреки това волята ме направляваше. Нямах избор! Предприех
изкачване. Пътят ми устремно напред беше спъван. И не само това, защото
Природата в съюз с дявола влияеше на чувствата ми. Моят полет към върха... Към
неизбежното, последно, изкачване... Там горе ме чакаше светът. Един поглед само
за който бих убил... Един поглед стигащ повея на вятъра, грабващ в прегръдка
орела и стигащ извън пределите на човешките възможности! Мечта!!!
Когато с мисълта за
гледката покорих планинския връх, ме очакваше разочарование. С вълшебната си
пръчка времето разплака, небето. Вместо слънцето, което с усилен ход ме
преследваше по-петите, вода при това студена грабна чувствата ми и ги хвърли
долу в пропастта, където ги скри в езеро от безпощадна мъгла...
Усетих падението
си! Разбрах, че никой не е по-голям от мечтата си. Никой не е по алчен, от
съдбата, която скромно стои отстрани и чака...
Мракът скрит сред
тишината бликна неочаквано! Хвана ме вдигна над Земята, показа ми, мир, успокои
душата и я пръсна да се рее съвсем свободна в небесата!!!
Там някъде на върха...
Едно самотно цвете, очакваше реда си... Вятърът, който никога не спираше да кръжи
неспокоен вечно надул сърдити бузи се опитваше да го откъсне.
Животът здраво вкопан в корените на цветето не отстъпваше.
Само внезапна буря, не предвидено дошла, можеше да го изкорени. Можеше!
Надут като пуяк
уморен от изкачването турист, видя самотата на цветето. Не почувства нищо,
докато го откъсваше от корените му. Внезапен вятърът, който чакаше реда си го
грабна непозволено от ръката му и го вдигна високо в небесата, където милостиви
облаците го приветствуваха и скриха в пуха си, завинаги...!
В.Софин
В памет на приятели, които остават завинаги в сърцето
ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар