Казармен живот -шеста глава

Шеста глава: Как определиха бъдещата ми военна специалност и успяха да ми зачислят, въпреки недоволното мое безпомощно сумтене, автомат „Калашников“, който се налагаше да бъде почистван редовно, всеки ден.

    Докато упражнявах всекидневно краката си в маршировка, една сутрин до мен се приближи любопитен офицер. Докато ми задаваше въпрос, дали се справям с математиката, стоях изпънат смутен като струна, не готова да бъде дръпната веднага. Решението дойде неочаквано за мен. Това, което не харесвам , а именно да се занимавам със задачи, ставаше моя специалност.

Мислех си, че се справям, но явно не достатъчно, защото ми прочетоха на бързо правата.

-Повече се упражнявай! –заповяда ми без компромис офицерът и ме остави да мъча математиката.

  Явно за да не скучая, а и моите другари по,съдба също, ни зачислиха оръжие. Автомат Калашников за когото трябваше да се грижим като за част от нас.

Бях учуден, когато се намери новобранец да откаже. Бил съботянин и религията не му позволявала. Да но, казармата за това е казарма, да пречупи силните, а слабите да направи силни. Наказаха го в ареста, където успя да опита твърдостта на дървените нарове, които изправяха грешните мисли на всеки дръзнал да мечтае за друго.

     Бях чул, че първото докосване на лично зачислено оръжие било, като на младеж до девойка, който плахо се опитва в потните си длани да го държи правилно. Но автоматът то се знае като своенравно момиче все бяга и дори си позволява да уплаши новобранското тяло удряйки го по-непредпазливите крака.

Веднага след  съприкосновението на ръцете с личният автомат,прозвуча заповед, да се лъсне до блясък. Небрежен в действията си, го забърсах набързо и го мушнах на мястото му в оръжейната. Излязох на двора с цел да глътна въздух лишен от смазка, когато прозвуча заповеден глас до мен.

-Защо не почистваш оръжието си, новобранец?

Огледах се. Погледът ми се закова в очите на офицера, дал ми задача да мъча математиката.

-Готово е, другарю капитан! –рапортувах уставно и без да смея да покажа усмивка.

-Хм! –прозвуча не одобрително изхъмкване от страна на офицера. –Ей сега ще, видим!

Пред слисаните ми от учудване очи, капитанът мушна едно парцалче в зачисленото ми оръжие и го изкара замърсено.

-Това е от смазката! –направих се на умник аз. Номерът не мина обаче, защото с висок тон нетърпящ възражение капитанът уведоми съвсем клепналите лишени от настроение мои уши, че няма да видя скоро отпуска. След това ми остави свобода, да мъча с чистене автоматът, който колкото и да търках все се оказваше мръсен. Чистех и естествено псувах съдбата, но заповедта в казармата, за това е заповед, защото се изпълнява без прекословно и без право на мислене.

/Край/

Седма глава:   Какво стана когато най-после успях да оставя  на спокойствие лъснатия до блясък автомат. Как без да искам бях успял да изплаша войник от стария набор, който от своя страна също изкара акъла ми.

В.СОФИН