неделя, 4 март 2018 г.

Всесилният...


     Тази сутрин се събуди от предчувствие. Как само не му се ходеше на работа. Пък и длъжен ли беше? Какво като е празник? Вярно всички ще го чакат. Ще искат да чуят мнението му. Все пак без него нищо не ставаше. Дори ракията в казаните селски не увираше. Явно заповедта му да се плаща акциз, бе сторила нещо. На него не му пречеше да пие от заловения качествен алкохол. Все пак доброто не бе нужно да се унищожава. Да но ето, че сега, точно сега не му се ставаше. Замечта се за море, жени, карти с приятели и алкохол... много алкохол. Цигарите не ги понасяше. За това се бе вслушал в европейската директива да се ограничи пушенето, но не и контрабандата. На всеки са му нужни, свежи пари. Те не могат да идват все от Европа. Откъде да се набавят, ако не от забранените неща. Забранени за някого, но не и за него. Той решаваше, той бесеше, назначаваше, уволняваше...  Всесилен горд, политикът озадачаваше... Искаше често избори, за да отстрани другите „кучета“, които ръмжаха срещу блестящата му изградена с мисъл схема на управление...
В.Софин

Няма коментари:

Публикуване на коментар