Дъвкан!

     Внезапно в душата ми навя хлад. Погледнах през прозореца. Грееше слънце. Въпреки това усетих, че съм дъвкан. Някой говореше за мен. При това все неща които и на сън не бих помислил. Да но сега, като опитен артист, някой дъвчеше дрехата ми. И не само това, защото направо я нищеше. Ушите ми пламнаха обзети от безчувственото дъвкане. Косата ми окапа, изядена от молците, които някой бе пуснал там. Раменете ми се разтрепериха, усетили и те влиянието от клюката. Някой здравата ме дъвчеше и не искаше да ме изплюе. Бих бил му благодарен да спре, но този някой не спираше, да лъже. Откъде идеше тази негова увереност? Дали от приказките разказвани от майка му, когато е бил малък, или пък от суровото дърпане на ушите от бащата, опитал се да промени нещо? В училище, явно е научил хватките да плюе. При това доста опитно го прави, защото усещам „милувките“ му в ушите, които проникват, чак неприятно в мислите ми.

    Толкова думи за мен! Толкова разпиляна сила. Ако беше щангист със сигурност би взел първото място и би бил, гордост за нацията. Да, ама... Дъвкане? Това не го разбирам... Живей си живота и престани да смъкваш гащите на околните клюкарю. Нека всеки сам решава, прани ли са те, или непрани.

      Все пак хубаво е за човек да се говорят неща. Хубаво е! Но не и такива, които уронват и обявяват на всеослушание, лъжливи неща. Всеки мами! Неволно или волно, но всеки. Когато осъзнаем това, обаче вместо да се спрем, продължаваме да дъвчем. ВСИЧКИ!  Дъвчете приятели! Дъвчете! Все пак ченетата стават за това. Но те стават и за друго, вместо за надсмиване и незаслужени подигравки.

Е-е!!!

    Когато се усетих изплют, най-после въздъхнах с облекчение, защото видях долу в градината да цъфтят съвместно минзухар и кокиче. Около тях, невъздържани в чувства, два гълъба, сив и бял играеха на Пролет!

    Как да ги сдъвча? Не мога даже и да плюя срещу красотата на живота. Пък и не аз решавам, не и ти приятелю дето ме дъвчеш всекидневно. Единствено времето е, което вади душата и  зъбите на всеки и решава, дали да му даде шанс. Всичко друго, просто са обидни думи, които остават петно за клюкаря, артист, който няма друга работа, освен да пуска слухове, които се оказват в повечето случаи неверни.

В.СОФИН