Често създавани неуки,
разрушаващи съвсем покоя,
подигравки, слухове и клюки,
хапят нощницата моя!
Скачат въшки вдъхновени,
без остатък, гълтат ми перчема.
Нищят косъм откровени,
в прашна, не щадяща мене, тема!
Будя се докоснат и в съня си...
Забравили какво е, да съчувстват,
от плътта с парчета, думи къси,
червени мравките, закусват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар