Алчен всичко не
видял, погледът се вмъкна безсрамно в шлейфа на полите и. После нагло се
устреми на горе, като стремежът му бе да не изпусне нещо интересно. Когато достигна
при добре оформените била зяпна удивен от възхита. Чувствата го накараха да се
изкачи още малко по-нагоре където се спря на снежно бялата, студена шия. После
любопитно възлезе към главата, откъдето гледката не беше за пропускане...
Красиво създадена от
майката природа планината Рила гордо се възвисяваше над всички погледи, които
виждаше да се стичат с любов по-раменете и, изкачвани от хората, търсещи не вероятната
любов.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар