Пета глава: Какво точно се случи след сутрешния
развод. И защо всички новобранци бяхме подложени на лекарски преглед в който
прозрях, експеримент.
Само след
няколко дни на усилие от нас в неуморно маршируване, бяхме предупредени, че се
налага да минем отново на лекарски преглед.
-Какво пък, ще гледат сега?! –чудехме се и вдигахме
рамене в недоумение. –Нима не са видели всичко!
Оказа се, че е точно така.
Докато се мъчехме в мисли на опашка пред кабинетите на
специалистите от лекарското съсловие, дойде и моят ред. Едва надникнал вътре ме
упътиха към кантара, който въздъхна от моето леко, тогава тегло. Явно не беше
впечатлен, че не бях наддал през първите дни в казармата, защото се закова
точно на шейсет килограма. Почувствах се за момент като теле пред продан.
„Дали пък няма да решат и да ме продават?! –мина иронична
мисъл тогава, в главата ми.
След като разбраха и височината ми, като, че ли ще им
трябва на тях, а не на мен, ме упътиха към следващия кабинет от който дочух
изохкване.
-Какво става? –попитах уплашен. –да не би да бият
някой вътре?
-Няма страшно! –обади се току що излязъл от ситуацията
новобранец. –Имунизират!
Когато спринцовката болезнено превзе с иглата си и
моето тяло и на мен ми се прииска да изохкам. Докато се чудех дали да го
направя, за да зарадвам медицинското лице, което извършваше манипулацията, чух:
-Следващият!
Просто бяхме, пионки, местени от твърде, опитен шахматист.
Наредих се примирен от болката в гърба на следващия
кабинет, където също ме чакаше изненада. Пред погледа ми се материализира
следващото твърде опитно медицинско лице., което оглеждаше с любопитство явно
всяко мъжко достойнство. Срам не срам, смъкнах примирен гащи и се оставих на
благоволението му.
-Някакви венерически болести? –дочух въпроса му в
просъница, докато ръцете му превзети от ръкавици опипваха почти грубо, именно тава, което си
бяха намислили...
-Не-е!-изревах почти обиден от действията на лекаря и
най-после бях свободен да си вървя. Естествено не в къщи а в строя на двора,
който ме чакаше с нетърпение. Все пак преди да стигна вън, отново почувствах
унижението да бъдеш добиче. А като си помисля, какви сме безжалостни с домашните
животни... Явно бяхме си заслужили, отношението. Все пак от нас се искаше, да
станем годно за употреба, пушечно месо, а не мрънкащи сополанковци.
След като се промъкнах в строя установих, че на двора, опитен фотограф, снимаше отчаяните войнишки
физиономии след прегледа. Само след седмица, войнишките ни книжки бяха факт,
също като нашето твърде, безизходно положение. А до уволнението оставаха... Не не ми се
искаше да мисля... Цели две години! Мечта, която не се сбъдваше лесно. Все пак
всички я чакаха. Брояха дните, часовете, миговете...
/Край/
Шеста глава: Как определиха бъдещата ми военна
специалност и успяха да ми зачислят, въпреки недоволното суетене, автомат "Калашников",
който се налагаше да бъде почистван редовно, всеки ден.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар