Недосегаема и много отровна -"Тя!"

    Подозирам че, изобщо не я обичах. Въпреки, това, не я и мразех истински. Това не и пречеше да влиза с чувство в нервите ми, да ги дърпа и обтяга. Те от своя страна, често пъти обидени ескалираха като отприщваха устата ми, която нямаше млъкване. Бях принуден да я слушам, да се вманиачавам вярвайки и, че животът, щял да дойде... При това по-хубав от песента на Азис. Просто да си умреш от смях!

  Известно време се бях хванал на въдицата и, като шаран на кука и вярвах. Та имах ли друг избор? Явно не. Когато се разочаровах започнах да я оплювам с не обикновено цветисти изрази, които караха ушите на някои хора,  по-меко сърдечни да се свиват от срам.

   Въпреки всичко, нямаща никакви скрупули спрямо мен, тя неизменно знаеше как да оцелява от всяка подла ситуация, която се опитваше да я провокира.

Това не пречеше на цели семейства от общността да се разпадат изцяло ухапани от нея. С действията си на недосегаема тя, караше всички да се мразят и презират.

    Всичко вършеше добре, и  беше лишена от чувство на състрадание. Обичаше да лицемери, да се връцка, да лъже... Ах как само обещаваше! После свирепо, озверяваше...

И всичко това с особена не щадяща никому нервите, цинична усмивка.

  За някои обаче беше особено мила, а за други пък, отблъскваща. Често пъти се подиграваше докато вършеше мръсните си дела. Командваше при това, без апелационно. Обезличаваше всеки маниак дръзнал да се докосне до нея. Арогантна, скарваше приятели, които не издържаха и си хващаха немилостиво за гушите.

   Въпреки всичките и негативи с които изцяло беше изградена, винаги се намираха личности, които неизменно я ухажваха. И не само това, а дори се кланяха особено, ниско.

Защо не? Защо не, питам ви?

    Та нали по-време на избори съвсем мила, пак тя пари раздаваше. При това без разписка. Мнозинството от хората, обаче не и вярваше. Явно имаше защо.

   Въпреки временната и помощ за някои, след това тя имаше навик, да забравя. Нямаше абсолютно никакви спомени за обещания.

 Идваха и обаче щури идеи. И тя работеше... При това толкова много, че постоянно се режеха ленти. Хубаво, но това не помагаше на магистралите и пътищата у нас да бъдат здрави. Само след един зимен сезон, всичко тръгваше надолу, и нещата приемаха старият си добре познат, огорчен вид.

Лицата, които се мъчеха да я управляват, трудно се разделяха с постовете си, подарени с хитрост пак от нея...

Всичко това, имаше смисъл, защото парите, които раздаваше, никога не стигаха.При това, бяха добри. Редовно в джобовете пристигаха, пълнейки ги с приятно за ушите, шумолене.

   Хитрушата беше успяла да обучи и хора, които да вършат в страната ни съвсем тиха приватизация, под масата. Особено парфюмирана, тя миришеше. Ухаеше на разложени чувства с които правеше от хората, бездушни марионетки. Манипулираше, заповядваше...

     При това толкова добре си вършеше работата, че дори и някой да се осмелеше да роптае, тя политиката, защото това беше именно тя, се чувстваше и се чувства и днес на върха на първо място, нехаеща и без угризения, недосегаема истинска богиня, и отровна спрямо болшинство то хора, които просто искат днес, справедлив живот!

В.Софин